автор: baigezan

живях, обгърнат от миражи,
сред лукс и жалка нищета.
сега, каквото да се каже,
изпитал съм го на света.

сърцето ми почти изстина,
нима съм стар и уморен ?
и футболът не е доктрина,
а на ,,Ботев ,, як съм фен.

защо разреждам питието,
което което носи ми наслада
и заприличвам на детето,
що пие само лимонада?

мислите неспир блуждаят,
но бързо раждат се, умират.
дори за тотото нехаят...
жените погледа не спират.

безкрайно тъжно,пусто стана...
май на вас това ви втръсна?
за рая автобус ще хвана,
да взема и да се обръсна!