автор: Albatros

Неукротена! – вряща и бълбукаща,
изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката,
катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове –
дереш ми каменливите русла.
Не е ли време вече да си лягаме? –
ме питаш тихо, казваш ми – ела!

И не смирен – покорен на стихиите,
забивам дъх във твоите гърди –
навярно тъй в река Йордан светиите
са падали във вечните води.
Люлей ме – с шемета на водопадите –
просни ме на росистите треви,
защото с теб в Безкраи ни е дадено
да пием Божиите синеви...

Прииждай ми! – връхлитай на вълни,
на хълмове, на земетръси в планини,
на лятна трепетликова омая
въз пясъци – лисичи гърбове.
Ще се разпадам в белите ти шепи
на дъхове, на орди ветровеи в светлини,
от векове не се таиш, нима не сещаш
как стръвно в мене дивото зове?

Ще те придърпам в тихия шубрак,
ще светиш ти – зарничка в моя мрак,
ще те разнасям на звездици,
самата ти – в пелин светулков рой.
Родих се мъж, живея мъжки,
молитвата си мъжка редя на твоя праг –
дай, Господи, на всеки мъж с Жена такава
да каже – да, светът е мой!

_____________________________________________________________
Честит 8-и март, момичета, бъдете здрави и обичани!
Алби