автор: baigezan

чаша надига,премята краката,
хвърля ти поглед размътен.
колко ти трябва да врътнеш главата,
как да не бъдеш разпътен ?

отмята косата, припалва цигара,
втренчено гледа във тебе.
вече си пълен изцяло с поквара
като проходило бебе.

галиш полека семейният пръстен,
ала си мислиш за друга.
няма таз вечер да бъдеш задръстен,
няма я твойта съпруга.

ти си готов за последна атака,
ала, о ,ужас, проклятие !
явно, че свалката пак ще почака
-тя вече е в чуждо обятие.

и умърлушен вдигаш си чашата-
там ще намериш мир скоротечно.
тя е такава,тя,нашата-
чуждата -чужда, с моята-вечно !