автор: ringo

Помниш ли детството в малко градче?...
Тичахме боси и диви.
Малък бях още - невръстно момче.
Ти пък бе много красива!

Имаше, спомням си, синя пола -
с цвят на морето спокойно.
Колко съм зяпал след тебе в захлас!...
Хубава беше и стройна...

После отнякъде някой дойде.
Силно във него се влюби.
Мигом изчезна и мойто море.
Ти пък съвсем се изгуби.

Днес пак те срещам... Ех, че съдба -
картите как ги раздава!...
Знаеш ли, носиш пак синя пола!
Спомням си... както тогава...

Малко момченце държиш за ръка -
твойто обичано внуче?...
Аз ли?... Ми как съм... Все съм така!
Имам си расово куче...

Няма го, няма го детският рай!
Боси деца не играят...
Днес помежду си се свързват по скайп.
С интернет всичко си знаят!...

Сън ли бе детството в малко градче
с тесните улички криви?...
Днес съм едно побеляло момче...
Все така ти си красива!...