автор: Optimist

В събота (вчера) ходихме до Сан Хосе, да разгледаме къщата на г-жа Уинчестер. Направих съответните снимки и ги качих в галерията си.
Снимки на къщата
Историята на къщата върви така. Сара Локууд Парди се ражда в семейството на богат индустриалец. Като става на години, жени се за Уилиам Уинчестер, единствен син на Оливер Уинчестер, който също е много богат. Бащата на Уилиам произвежда най-известните за тогава карабини Уинчестер (а е започнал с манифактура на ризи). Сара ражда дъщеря, която губи само няколко седмици след раждането. Не след дълго умира и съпругът й. Старият Унчестер също умира не дълго след това, като оставя на Сара половината от акциите на компанията. Тези акции носят ежедневен доход на Сара от хиляда долара на ДЕН. (в днешни пари - $22000 на ден). От семейството си също наследява някъде около $20 милиона. Добре ама жената, след загубата на дъщеря си и съпругът, се чалдисва. Заминава за Калифорния, купува недовършена селска къща с осем стаи недалеч от Сан Хосе и се заема да довърши къщата. Сама проектира отделните стаи, на ръка върху парче хартия или както е имало случай върху кухненската покривка. Проектирането и строежът продължава цели 38 години (без да има нито един официален чертеж), до нейната смърт. Крайният резултат е къща със 160 стаи още недовършена. На височина е стигнала седем етажа, но по време на голямото земетресение в Сан Франциско част от къщата се събаря. Сега е само на четири етажа, като квадратурата на стаите и стълбищата е над 20 декара. Има случаи на стълбище, което стига до таван на стая, без да има начин да се стигне до някъде. Стига до тавана на стаята и там спира. Няма врати, капаци или каквито и да е други отвори през които да се мине. Има и врати, които водят до "стая" от половин квадрат. Не. Не е гардероб или дрешник. Води се стая. Също има врати, които водят към...нищо. Стена. Врата. Отваряш вратата и ... нищо. Няма стълбище, няма друга стая. Ако прекрачиш прага падаш от вторият етаж на плочите отвън. Има и врати към вътрешни шахти. Отваряш вратата, правиш крачка и падаш в шахта.
Турът, който взехме, ни прекара през 110 стаи за 65 минути. Попитах екскурзоводката колко време й отне да научи маршрута. Каза - две седмици. В къщата има отопление, но няма климатици. Накрая ме беше яд на мене си. Да дам аз $26, за да разгледам безумието на една жена. За тези 38 години строеж е платила над пет милиона и половина. Имала е осем прислужници, на които е плащала двойно за тази професия. Отделно им е давала скъпи подаръци. След смъртта й, в къщата са открити топове и топове плат, колкото да се напълни цял склад. Като си хареса плат за рокля, купувала всичкия плат в града от този десен, за да е сигурна, че няма да има друга жена с рокля от същия десен. И т.н. и т.н.
Туровете вървяха на всеки десет минути и не се застъпваха никъде. Направих бърза сметка. За работното време на къщата - музей в един ден, събират пари от такива като мен, между 50 и 70 хиляди $. Тази къща прави повече пари от пирамидите в Египет.
Къщата
Сара е била метър и 47 висока. На такова нещо се казва ниска ама нема се втеляваме сега. Освен това е страдала от ревматизъм някъде по краката, та не е могла да си вдига кракът повече от 5-6 см. И сега представи си, всички стълбища по които минава, стъпалата високи 6 см. Изрично ни предупредиха да се държим за перилата, че много лесно се падало. Дадоха ни пример с няколко от екскурзоводите. Те нали, щото по-курназ. Някои от стълбите толкова тесни, че трябваше да внимавам с рамото, да не го ударя в стълбите отиващи нагоре в обратната посока. Изкачвам се на верев. А стъпалата - навътре. Всяко стъпало като площадка. Правиш малка крачка преди да се качиш на следващото. На едно стълбище, за да се изкачим на три метра, извървяхме 30 метра. Свят да ти се завие.
Иначе жената добре възпитана. Свири на орган, пиано и още нещо, но не внимавах и не го запомних. Наясно с литературата също. Много чела и изобщо не е проста. Обаче характер! В къщата има добре оборудвани спални за гости, но гости - йок! През официалният вход на къщата, през всичките тези години, е минавала само тя и един от слугите. Всички останали - през задния вход, за прислугата. Имала е голяма овощна градина. Падало е бране на плодове и изпращане на пазара за пари. Не само на местният пазар а и по други щати. Сушила си е плодове на слънце за собствена консумация. Мястото е било огромно. Като за ферма. Сега се пада много близо до центъра на града. Тогава е било извън.
Разказаха ни анекдот, който не ми звучи реално, но пък какво от това. Президентът Теодор Рузвелт, който бил голям ловджия, се радвал на карабините Уинчестер и един път, бидейки наблизо, решил да посети Сара от уважение към баща и син Уинчестер. Обажда се няколко дни предварително. На уреченият ден Сара го чака с нетърпение някъде по стаите, но забравила да предупреди портиера за очаквания гост. На вратата се чука. Прислужникът слиза и без да отваря вратата пита "кой е"? Президентът отговаря - аз съм Теодор Рузвелт, президентът на Съединените Щати. А прислужникът - А! Да! И друг път са идвали такива. Ако търсиш работа, мини отзад и чукай на вратата за прислужниците.
Президентът не ходил отзад а си отишъл без да влезе в къщата и да се срещне със Сара. От страна на Сара, разбирам ситуацията. Няма адет за посрещане на гости и станал гаф. От страна на президента обаче нещата накуцват. Представям си неговите хора отиват преди него, уреждат всичко и Сара чака Тошо (Teodor) пред вратата, точно за да не става гаф. Както и да е.
Сара не е търпяла да се говори зад гърба й и е имала сложна система за подслушване и наблюдение. Вратички и прозорчета по стени, под и тавани, да не би нещо да стане в къщата и тя да не знае. Хората й са я уважавали, ценили са работните си места и никога нищо не са се изпускали да кажат, нито помежду си, нито навън. Затова се знае и толкова малко за тази жена. Има я показана на само две снимки. Едната като дете. Другата - седнала в каляската си, връщаща се отвън. Снимката е направена скришно. Папаракът (който по всяка вероятност е бил някой от прислугата й) се скрил зад някакви храсти и от там я щракнал. Поел голям риск. Не се знае дали е спечелил нещо от това, но това е единствената й снимка като възрастен човек.
Тя е измислила и поръчала едни фигури от бронз, които пасват по ъглите на стълбите, за да не може да се събира прах, която се чисти трудно. Също една система от звънци и кутийки с прозорчета пръснати из къщата. Като натисне звънеца, на всичките кутийки с прозорчета падат едни плочки показвайки с трицифрено число местонахождението на звънеца от където Сара звъни. Веднага се отзовават да видят какво иска.
Къщата има 47 огнища и 17 камини. На някои от готварските печки е имало прикачени бойлери, чиято гореща вода е циркулирала по умивалници и бани. Изобщо, като чуела за накакъв нов комфорт, поръчвала си го е веднага. Ако не е съществувал, измисля го и го патентова. За пример показват един умивалник, чиято стена срещу чешмите е наклонена навън под 45% и е вълнообразна с вградено място за сапуна. Използвала е тази наклонена стена на умивалника за да пере на нея и водата на сапуна да се оттича.