автор: Snejen_bor

Може да съм старомоден, крива нива неразбран,
вкусно ми е всичко родно, боб, картофки, патладжан.
Манджичката да ти сготвя, без рецепта, както знам,
пръстите се ще оближеш, доста гладни чакат там.

Сьомга, пица, болонезе,ще призная ме е срам,
не, не съм опитвал даже, ни парченце пармезан.
Доста плитък ми е джоба, не че имам тях против,
със сармичките и боба, съм доволен и щастлив.

Хлебец, дом, легло и маса, с любещ да ги споделиш,
може малко вино в чаша, тъй спокойно ще заспиш.
Скъпият да е насреща,с постна леща, но засмян,
сладко, звучно да нарежда: Всичката ще я изям!

Да испива ме бездънно, с любещ поглед, жест и зов,
ще му готвя чак до тъмно, стига капчица любов.
Яхти, къщи, дрехи пищни, изумруди и сапфир,
там отиваме без нищо, без прашинка келепир.

Нещо с обич да оставиш, диря, мъничка следа,
гладен, беден да нахраниш със усмивка доброта.
Тренът мина много жалко, песента си съм изпял,
спрях на гарата за малко, но дали съм аз успял?