автор: Optimist

Строим голяма рафинерия в Саудитска Арабия. Много голяма. Размери - километър на два. Извън периметърът на рафинерията, на още половин километър по посока на преобладаващия вятър, сме издигнали два комина. Метални. За изгаряне на излишни газове. Единият беше висок 200 фута (70м), другия - 150 фута (50м). Горе, на самият край на комините, бяха инсталирани тръби по които да минава газ за пилотните пламъци.
Тези пламъци горят непрекъснато. Те палят производствената газ, която идва от комините (когато идва). Тези пилотни пламъци, около осем на брой за всеки комин, трябва да горят непрекъснато. Някой път силният вятър ги гаси. За да се знае кога горят и кога не, на всеки пламък има инсталирани две термодвойки. Две за по-сигурно. На осем пламъка, шестандесет термодвойки. Всяка една е вързана с кабел, който ще отведе сигнала до контролната зала.

За представа само, пламъците които излизаха от комините, бяха високи колкото комините. Това си беше гледка, която не трябваше да се пропуска. Тяхната топлинна радиация се усещаше на половин километър растояние. Тръбите по които минаваше газта, както и кабелите, бяха предпазени от топлинната радиация с покрив. Половин километър дълъг покрив. Тръбите за кабелите издигащи се по комина нагоре, до термодвойките, бяха от неръждаема стомана. Изолацията на кабелите - от азбест.

Все още сме в процес на строеж. Вторичният контрактор докладва, че е приключил с работата. Готово е за инспекция, с други думи. Демек мой ред да хвърля едно око на работата, да одобря, да подпиша, за да може той да си получи парите.

Обаждам се на отдела по безопасност, какво предстои. Определят ми час за инструктаж същият следобед. В продължение на един час специалист ми обяснява какво трябва и какво не трябва да правя, всичко каквото може да ми се случи и как да предотвратя опасни положения. Обясниха ми как да бъда екипиран и защо. Накрая ми прожектираха диапозитиви с опасни случки от минали проекти, защо са се случили и какво е трябвало да бъде направено, че да бъдат избегнати. Нещата се оказаха много по-сложни отколкото си ги представях. На следващият ден сутринта, преди да тръгна да правя инспекцията, трябваше пак да мина през отдела за безопасност.

Отивам рано. Същите хора. Последни инструкции. Проверяват ме да не съм под влияние на алкохол или дрога, колкото и абсурдно да звучи това за Саудитска Арабия. Снабдяват ме с кожени ръкавици, направени от дебела кожа. Дадоха ми фенерче и радиостанция за двустранна връзка с тях. Получих и манерка с вода. По тяхна инструкция, трябваше да бъда облечен с връхна дреха с дълги ръкави. Каската и предпазните очила бяха задължителни. Предпазните обувки - също. Без тях не можехме да напуснем офиса и да навлезнем в строителния обект. Увериха се, че обувките ми имат дебела и здрава подметка. Освен това, обувките ни имаха и железни бомбета вградени в кожата. Дебела кожа! Подписах им документ затова че съм минал през инструктаж и за всичко, което ми дадоха, че трябва да върна преди края на работния ден. Така екипиран тръгнах да върша работа.

Най-големият ни и коварен враг в Саудитска Арабия беше слънцето. Сутрин рано човек лесно се качва по стълбите, но към обед вече, така са се нагорещили, че без ръкавици е немислимо да слезнеш. Парят! Затова бяха и дългите ръкави и кожените ръкавици от дебела кожа, както и дебелите подметки. Кожата изгаря ей така, от самото слънце. За няколко часа работа горе на комина, човек може да се обезводни и да изпадне в безсъзнание независимо от освежителния вятър.

Стълбите по тези комини никога не се монтират 40 или 50 метра право нагоре. Отвесната отсечка на стълбата е не повече от 5 - 7 метра. Стига се до площадка след която стълбата е изместена на 2 - 3 метра в страни от първата. Още една отвесна отсечка и пак площадка. Човек да може да спре, да си поеме дъх, да седне ако иска. Да почине по-дълго. Работещите по тези комини са на всякакви възрасти. Стълбите вертикално нагоре имат монтирани метални конструкции така, че изкачващият се никога да не може да се изпусне и да падне назад. Металната конструкция го заобикаля от всякъде докато стигне площадката. Там пък го предпазват парапетите. В най-лошият случай, когато изкачващ се по такава стълба загуби съзнание и се изпусне, по всяка вероятност ще се заклещи още на първият метър надолу по стълбата. Най-много да се свлече до площадката под него. Липсата на радиовръзка, ще задейства спасителните екипи.

Та, никакви емоции по време на инспекцията ми. Всичко мина както се очакваше. Работата беше свършена добре. Рано след обяд бях привършил и с двата комина. Минах през отдела по безопасност да им оставя каквото бях взел от тях. Отписаха ме като тяхна грижа до остатъка от работния ден. Аз не бях единствен. Те се грижеха за всички работещи на обекта. Инспекторите по безопасност бяха навсякъде и съблюдаваха правилата да се спазват от всички. За груби нарушения можеха да уволняват. Капиталистическа грижа за хората, за разлика от комунистическата.[namigam]

На някои хора може да им е досадно да слушат тези мои непрекъснати сравнения на двете системи. Как иначе биха могли да разберат разликата обаче? Нали човек трябва да взима информирани решения. Как да ги вземе ако не е информиран? В края на краищата, ако чак толкова не го интересува, да излезе от този разказ и да влезне да чете в друг, по-допадащ на неговия интерес. Нъл?