автор: Albatros

... ще си зачеркна градския живот – и ще избягам някъде на село –
понеже съм си птичи полиглот, с пернатите ще разговарям смело,
ще гледам пуйки, патки ще паса, със щъркела край блатото ще тракам,
петелът и кокошките ще са щастливи! – щом със тях си лягам в мрака,
щом ден денѝ над пустите бърда, ще трепкам с голишарчетата голи –

ще пазя лястовичите гнезда от прилепи, от котки – и соколи,
ще пея над разлюшкани жита – солист във хор от луднали авлиги! –
със славея солфежи ще чета, ще спра да пиша вече тъжни книги,
на дъх от пролетта, на хвърлей вик от своето шейсет и седмо лето
научих се на птичия език! – и всеки ден говоря си с небето.