автор: Optimist

От България се измъкнах `69-та година. До тогава само бях чувал за дрога.
Пресен емигрант съм в Чикаго. Зимата на `69-та. Студ!!! Прибирам се късно. Вървя пеша към къщи. Не помня къде съм бил преди това. Кола още нямах. Спира ме младо момиче. Загубила се. Помни си адреса. Гледам я, че не е в ред. Не може и да върви сама. Адреса й току-що бях подминал. Нямаше и прека. Хванах я под ръка и я поведох обратно, да я водя в къщи й.
Беше сграда с много апартаменти. Всичките под наем. Всички такива сгради имат и портиери. Обясних на портиера, че помагам на момичето да се прибере. Не можеше дори да си отключи. Вкарах я вътре. Беше добре затоплено. Както беше облечена, просна се на кревата и я отнемА.
Знам че така не трябва и взех да й събличам палтото. Отдолу беше още по униформа. Работила е в бар, като сервитьорка. Ръкавите на униформата й бяха вдигнати. По двете й ръце, от вътрешната страна, от лактите надолу, имаше дълбоки рани от одрано. Имаше и множество белези от дупчене с игла. Гледката беше потресаваща. Раните бяха хем пресни, хем хванали кора. Беше обута в ботуши. Викам си, ще й сваля и ботушите и ще я оставя да спи, пък аз ще си ида. Нямаше какво друго да правя там.
Ботушите бяха обути на бос крак. Кожата на краката й беше подгизнала, побеляла, подута и набръчкана. Отвратително! Дръпнах завивка върху й и си тръгнах. Момичето по вид нямаше и двадесет години. Не я виждах да живее още дълго. Един изхабен живот още от самото начало.

Вторият ми случай беше с един от работниците ми. Този път в Хюстън. Доста години по-късно. Младо момче, симпатично, русо, със светло сини очи. Работеше добре и бързо схващаше. От време на време правеше недопустими грешки. Една вечер го разбрах че се дрогира по очите. Погледът му беше изцъклен. Зениците му имаха стъклено отражение. Работеше на каса с пари. Това беше достатъчна причина да взема моментално решение. Уволних го на място. Бизнесът ми беше по-важен.
Момчето не беше толкова безнадежден случай. Не знам какво е станало в последствие нито с него, нито с момичето по-горе.
Остана ми убеждението, никога през живота си да не опитвам такова нещо. В никакъв случай!

Смятам дрогирането за обществен проблем и като такъв, обществото трябва да намери начин за разрешаването му.