Прости, че не знам откога те обичам!
Не помня добре оня първи момент...
Навярно той не е бил с нищо различен
и не е подсказвал за чудото с мен...
Навярно е бил във деня ми, когато
разбрах, че за мене си целият свят,
надникнах в очите ти, с нежност богати
и вдъхнах косите със свеж аромат...
А може би бил е, когато гласът ти
във пролетна вечер до мен прозвънял,
вървели сме с тебе, обзети от тръпка...
Че ти Любовта си - тогаз съм разбрал?...
Прости, че не спомням си точната дата!
Но туй е подробност - до мен днес си ти!...
Прекрасно е туй, че ни срещна съдбата
и още в очите ни нежност трепти!...