автор: Snejen_bor

Гръм, тътен , мирис на барут,
 сирени, вой и ужас, смут.
  Тъга и страх и много майки
   по пътя прашен със деца,
    виновни за това сме знайте,
     защо допуснахме това?
      Баща с детето се сбогува
       сълзите рукват изведнъж,
        любимата глава извръща:
         Дали ще видя своя мъж?
          Кому е нужно ми кажете,
           с кого воюваме ,защо?
            Брат, брата да убива зверски,
             кръвта е кръв,смири се зло!
              Тревата, троскот на забравата
               гробовете ще заличи,
                защо ненужно се избиваме,
                 там мир ще сключиме , дали?