автор: baigezan

не ме боляха двата дроба,
сърце, главата и корем.
вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
ала вси защо желаят
за мен настъпил да е краят
и аз да съм в небитието ?
да ме няма общо взето!

на хора много аз помогнах,
в живота дадох им аванс.
егото си превъзмогнах
и стоях отзад, в миманс.

пари не исках и облаги
нито приказките благи.
пък който беше настрани
гледа да ме нарани.

човешка някаква природа!
аз пък се чудя и до днес
каква е тяхната изгода
да ми гонят те карез ?

не съм христос, но опрощавам.
за враговете се раздавам.
дано във другият живот
отново да съм дон кихот !