автор: ringo

Срещнах сутринта съседа.
Зная - смята ме за луд.
Състрадателно ме гледа -
смята, че не съм за тук.

С гръб към мене се обърна
и направи кръстен знак.
После в пазвата надзърна,
плювна три пъти назад.

Аз пък поздравих го мило,
ведро кимнах му с глава.
С длан направих си ветрило,
засвируках със уста.

Гледам - цъка със езика
и направо - разноглед!
Хей, шарани - тъй си викам -
кво ви чака занапред!...

Обитавам соцпанелка,
имам остъклен балкон.
Катеричка рунтавелка
си отглеждам там на клон.

В други входове се биха,
гледат се сега на кръв.
В нашия е странно тихо -
за скандали нямат стръв.

Тези дето са над мене
пазят гробна тишина -
шепнешком дори говорят,
малкият им си призна.

А пък другите под мене
хрисими са като в храм.
Нямам никакви проблеми -
все едно ги няма там!

Тупам си когато искам,
аз се разпореждам тук.
На кого, кажи, му стиска
да закача някой луд?

В магазина ми отстъпват -
пазарувам си без ред.
Никой мен не ме настъпва,
че нали не съм във ред?

Да не ви и споменавам
и за други благини!
Като луд се изживявам,
карам си блажени дни!

Да твърдя, че съм нормален
хич не си и правя труд!
Във държава ненормална
редно си е да си луд!