Парчета скъпи спомени събирам -
ребус за невъзвратимата любов,
смъртта навярно е последна гара
за отчаяния и изстрадан зов.
Стихнал в салона на моите мисли,
с тях храня вглъбен живеца в сърцето,
в очите ти виждам, прежни и топли,
сетния спомен за обич как свети.
Какво без тебе ще ме вдъхновява?
Навярно не гневът проклет, взривяващ?
Обичам те без капчица резерва,
в стремеж да те докосна - избуявам!
И нищо, че и днес с горчива рана
срещам аз отново моя тъжен ден,
дори без теб, знам, по-богат съм станал,
любовта ти свята щом била е в мен.