Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 398
ХуЛитери: 3
Всичко: 401

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: vlakant
:: Veselin

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПариж - 2003г. (Продължение)
раздел: Есета, пътеписи
автор: Optimist

Ако погледнете картата на Париж ще видите, че на югозапад от площада тече Сена. От североизточната му страна се издигат две чудесни сгради проектирани от архитекта на площада, арх. Габриел. Между тях минава rue Royale. Сградата от ляво е хотел Crillon а сградата от дясно е Министерството на морските работи. На севорозапад започва булевард Champs Elysees а на югоизток започват градините на Тюйлери.
Има още много подробности около този площад, ама кой да помни. Ние в която и посока да бяхме хванали, все имаше какво да се гледа. Нещо като да ни теглеше на северозапад. Сигурно и с вас така щеше да бъде. Тръгнахме към Елисейските полета. В дъното се виждаше триумфалната арка. Та, натам.
Да ама трябваше да заобиколим целият площад, щото бяхме точно от обратната стрна. Значи, трябва ни еднодневка със суха храна за два дни. И манерка с вода. Майтапа настрана, много ходене падна. Каквото разстояние изходих през тия седем дни, не съм изходил толкова през изминалите две години. Не че съм ходил малко. През седемте дни ходих много! Удобни обувки му е майката и подходящо облекло.
Заобиколихме площада, стигнахме до булеварда и тръгнахме да го пресичаме. По средата му спрях да снимам движението и триумфалната арка в дъното Широк булевард! Не е най-широкият, но е най-хубавия. По-широки булеварди, веднага ми идват на ум два. Ленинградски проспект в Москва и булевард Синко де Майо (5ти май) в Буенос Айрес
Московският, успявам да го мина на три пъти. Докато го прекося, светофара три пъти сменя светлините. На третото зелено, вече съм на отсрещния тротоар. В Буенос Айрес, не съм се и опитвал. Знам че е най-широкият в света. Те държат и още един рекорд. Градът е построен на брега на река Ла Плата, която се влива в океана малко по на изток. От другата страна на Ла Плата, където се влива в атлантика е Монтевидео, столица на Уругвай. Реката държи другия рекорд. Широка е 30 километра! За това се казва Ла Плата.
Само че, сега съм седнал да пиша за Париж. Затова ще продължа. Направих си снимките и прекосих. Разбира се, никой няма мен да чака. По средата има пешеходно островче. От там снимах и там изчаках да се смени светофара и да се присъединя към жена си. Тя като тръгне, нито се оглежда, нито спира. Сигурно си мисли нещо и се отнася. После, като дойде на себе си, връща се да ме търси. Щото аз пък, спирам си когато искам, снимам, бавя се. Няма след нея да тичам я. Имам си друга работа. За учудване е, че не се загубихме нито един път. И двамата имахме и карта на града и билет за транспорта. Тъй че, и да се загубим, страшно няма. Ще се намерим в хотела, освен ако на някой от нас не му излезе късмета. Отново!
Булевард Елисейски полета е придобил името си през 1694 година. Преди това се е казвал Тюйлери, като продължение на градините Тюйлери. Началото му е поставено през 1667 година с решение на Луи XIII. Проектът и по-нататъшния прогрес на булеварда е бил поверен на арх. Andre Le Notre. На “о” отгоре има аксан сиркомфлекс. Каква е разликата, едно време знаех. Сега да ме убие човек, не бих могъл да се сетя. Пиша го за тези, за които този малък факт има значение.
Арх. Le Notre не е случаен човек. Все още е смятан за най-великият архитект по озеленяване в света. Баща му е бил главен градинар на Луи XIII и градините на Тюйлери са негово дело. Малкият Le Notre расте в атмосфера на техническа експертиза. Учи законите на перспективата и оптиката, които в последствие стриктно спазва в работата си. От Франсоа Мансарт, който пък е чичо на Жул Хардуин Мансарт главният архитект на Версай, учи принципите на архитектурата. След смъртта на баща си, заема се с градините на Тюйлери и ги проектира отново, влагайки в проекта наученото до тогава. От централния вход на Лувъра, който си е бил кралски дворец по това време, тегли една права осова линия до където очите виждат . Тази осова линия минава през средата на малката триумфална арка - колесницата (Arc de Triomphe du Carrousel), през средата на градините Тюйлери, през средата на площада Конкорд, става осова линия на булевард Тюйлери (Елисейски полета по новому), определя средата, в последствие, на триумфалната арка Звезда (Arc de Triomph d Etoile), продължава до новия квартал Le Defense (Отбрана или Защита) и определя осовата линия на Голямата Арка, издигната по наше време. Човекът е проектирал с визия! Новото озеленяване на градините Тюйлери и булевард Елисейски полета, до толкова впечатлява кралят, че Le Notre бива назначен за главен архитект по озеленяването на още не започналия строеж на двореца Версай. Но за това, по-после.
Елисейските полета започва от площада Конкорд и свършва на триумфалната арка Звезда. Наричан е булевард на триумфа. Още от времето на Луи XIV, Кралят Слънце, всички държавни делегации, задължително биват превеждани по този булевард, независимо по каква работа са дошли в Париж. Първите около 800 метра на булеварда, започвайки от площад Конкорд, са видяли сравнително малко промяна. От двете страни на седемдесет метровата ширина на булеварда има широки пешеходни алеи с засадени кестенови дървета и от двете страни на алеите. Следват сервизни пътища и зад тях паркове. В парковете се редуват кафенета, места за бърза закуска и други забележителности за пешеходци и деца. Това, до кръга на булварда (Rond Point), който е горе-долу по средата на дължината му. От там, до Триумфалната арка, почти всичко е променено и продължава да се променя. От дву-етажните луксозни къщи от двете страни, подредени една след друга по цялата дължина, останали са само две. На тяхно място са издигнати корпоративни сгради. Сервизните улици са премахнати и застроени. Единият ред дървета на пешеходните алеи е изсечен в полза на изтеглените към булеварда постройки. Партерът на всяка от постройките е зает от скъпи магазини, ресторанти и кафенета. От дясната страна, по посока на триумфалната арка, е прочутото кабаре ЛидО.
Елисейските полета булевард свършва на площад Шарл де Гол (Звезда до 1970г.). Площадът е кръгъл, с диаметър от около 140 метра. Точно по средата му се издига Триумфалната арка. От площада започват общо дванадесет големи булеварда, на еднакъв ъгъл един от друг. По осовата линия на всеки един от булевардите, в паважа на площада, има вградени павета с тъмно червен цвят, във вид на лъчи, от където идва и името Etoile (Звезда). Площадът е именуван Звезда в 1753 година. В 1970 година, бива преименуван в Шарл де Гол.
Проектирането и строежът на триумфалната арка Звезда е започнало по заповед на Наполеон I, през 1806 година. След неговото падане от власт, строежът спира и остава недовършен, докато крал Луи-Филип не се заема с довършването му. Архитект на арката е Жан Франсоа Шалгрин. Висока е 50 метра и широка 40. Завършена е през 1836 година. От покрива й се открива неописуема гледка във всички посоки. Тази и следващите четири снимки
Идеята на Наполеон е била, чрез арката да възвеличи имперските войски. На нея са изографирани най-големите победи на френската армия, както и имената на 558 генерали. В името на Великата война, тялото на незнайния войн е погребано там през 1920 година. Всяка вечер на гроба му се пали огън. До покрива на арката се стига с помощта на входен билет (седем евро), по стълби или асансьор. С жена ми рекохме да се пробваме по стълбите, щото не знаехме за съществуването на асансьорния начин. 284 стъпала. Не можах да ги изкача без почивка. Стълбите са тясни а младите напрират отзад. На едно място, към четиридесетия метър, имаше ниша в стената, където хлътнах за почивка. На слизане, влезнахме в асансьор. В противоположната по диагонал колона, мисля ставаше обратното. Качваха се с асансьор а слизаха по стълби. Така ми се видя. Може и да се лъжа.
От триумфалната арка, взехме метро, за да отидем до площад Трокадеро. Разположен е на върха на 65 метров хълм. Хълмът е бил подравнен за строежа на дворец за краля на Рим, син на императора Наполеон. Строежът не е бил осъществен. Вместо него, друг палат е бил издигнат, състоящ се от два отделни павилиона с дъгообразни крила към тях. В единият павилион се помещава музей на хората, в другият музей на марината и музей на френските паметници. Под терасата разделяща двата павилиона се помещават два театъра и малка аудитория киносалон, ползван от националната филмотека. Терасата е обърната към градините на Трокадеро, изглед към градините на Трокадеро в ниското и Айфеловата кула от терасата на Трокадеро от ляво и от дясно в ниското, към басейна с мощните фонтани между тях, към реката Сена и мостът, който води право към Айфеловата кула, от другата страна на реката, паркът марсовите полета зад кулата и към военната академия зад парка. Слезнахме към градините на Трокадеро по стълбите от дясната страна. Красотата на паркът като да нямаше равна на себе си. Дърветата се бяха разцъвтели в бледо лилаво. Градините на Трокадеро По алеята се разхождаха хора в пролетно настроение. Поканих жена ми да седнем на пейка, да починем и да се целуваме. Изсмя ми се, но не отказа. Седнахме, починахме, любувахме се на гледката и се целувахме. Не бяхме единствени, но бяхме най-възрастните. Целуването все още го можем без засечки и трябваше да използваме момента. Кога пак ще ни се случи да се целуваме на пейка в градините на Трокадеро? И други работи сме правили в Париж, за да използваме момента, но не в градините. След време станахме да продължим. Бъбреците ни си искаха своето. Трябваше да се погрижим и за тях. Огледахме се в градините, но нищо от сорта не спря вниманието ни. Предложих да прекосим моста и да навлезнем в района на Айфеловата кула. Там постоянно има много народ и франсетата не може да не са помислили за тази толкова човешка нужда. И да! Бяха помислили. Четиридесет евро стотинки на човек за облекчение. Беше чисто! Имаше и вода и сапун и сушоар. Вече можехме да разгледаме Айфеловата кула спокойно и с концентрирано внимание. Районът на Айфеловата кула Идеята за постройка на нещо несъществуващо никъде другаде по света е била на френското правителство. Предстояло е световно изложение в Париж, което е и повода за идеята. Било е 1884 година. Изложението е щяло да бъде през 1900 година. Няколко проекта са били предложени за несъществуващата никъде другаде постройка. Един от предложените проекти е бил за слънчева кула на архитект Бурде (Bourdais), проектирал Трокадеро, с височина около триста метра. Останалите няколко проекта са били за метални кули с приблизително същата височина. Проектът печели Густав Айфел (1886г), който е бил смятан за капацитет по железните конструкции. Работата по кулата започва през януари 1887 година. Необходими са били 700 чертежа за спесификацията на 120,000 метални части от които е сглобена. Частите са били занитвани една за друга. За целта са били използвани над 2.5 милиона нита. Работата е напредвала с 15 метра височина на месец. Официално е била открита на 30 март 1889 година.
Първият й етаж е на 57 метра. 360 стъпала отвеждат до там. Вторият етаж е на 155 метра височина. 380 стъпала от първият етаж отвеждат до втория. Още 1062 стъпала отвеждат до последният етаж, на височина 300 метра. На тази височина е бил и личният апартамент на г-н Айфел. Разбира се, имало е и асансьори. Учудващото е, че досега всичко работи с оригинално монтираните части, въжета и електромотори. Няма нито една подмяна на нищо! Де сега такова качество!

По договор, кулата е трябвало да бъде демонтирана през 1909 година. Никой не я е харесвал и всички са били против построяването й и изобщо против съществуването й. Да ама не! По това време се появяват на бял свят първите комерсиални и военни радиопредаватели и изведнаж кулата се превръща в идеалната радио антена. За военни цели, била е използвана и за засичане на радио сигнали. Една такава засечка е спомогнала за залавянето на световно известната шпионка Мата Хари. През 1954 година, кулата е била удължена с още двадесет и кусур метра за нуждите на телевизията.
Айфеловата кула
От Айфеловата кула поехме към българското посолство. Жена ми настоя да отидем да го видим. Взела му адреса още от София и тегли натам. Ако съм знаел само колко е близко! На улица Rappe 25, ако не се лъжа каза че беше. Видяхме на картата къде трябва да бъде и се запътихме натам. Улиците тихи, с големи дървета на тротоарите и жилищни сгради със широки и луксозни апартаменти. Разбираше се по големината на прозорците. Някои от тях отворени, за свеж въздух. Помислих си кой би могъл да си позволи да живее по тия места. Трябва да са хора наследници на старата аристокрация. Такъв апартамент, нито можеш да го купиш, нито да си позволиш наема му. Единствено можеш да го наследиш. То само годишния му данък да платиш, стига ти. Но те, такива наследници, наследяват и работата на родителите си, та мисля, данъка не ги измъчва много. Какво се бяхме зазяпали, пропуснахме да видим посолството. Не ми се връщаше. Казах на жена ми, ако настоява да го види, да се върне сама. Аз ще я чакам където съм, че от ходене ми писна. Изглежда не й е било чак пък толкова важно, щото и тя не искА да се върне. Продължихме. Цел? Домът на Инвалидите!
Продължихме покрай реката, обратно на течението й. Стигнахме до моста на Инвалидите, но продължихме още малко, до моста Александър III. Този мост е строен през 1897-1900 година, да символизира руско френското приятелство, за което цар Александър III е настоявал. Първият камък е бил положен в присъствието на цар Николай II, син на цар Александър. Завихме надясно по авеню du Mal Gallieni. От другата страна на моста започва авеню Уинстън Чърчил. Ако се тегли осова линия по моста цар Александър III, тази осова линия ще ни отведе до главния вход на Домът на Инвалидите. В същност, казва се Хотелът на Инвалидите. Заповед за проектирането и построяването му е била издадена от крал Луи XIV през 1670 година. Кралят е бил трогнат от жалката гледка на застаряващите и осакатени войници на имперската армия, които са били принудени да просят за да преживяват. Заповядва да бъде построен дом за тях, който да даде подслон на вичките 7,000 осакатени бивши войници. Комплексът от сгради е внушителен. Фасадата е 196 метра дълга. Архитект на комплекса е бил Liberal Bruant а началник на строежа е бил самият министър на войната, Louvois. Сега комплексът е музей на армията, артилерията и военачалниците на Париж. Войнишката църква в комплекса е била сметната за много малка от кралят - слънце. Заповядва да бъде разширена. Работата е била възложена на Жул Хардуин-Мансарт (главен архитект на двореца Версай). Църквата е била завършена през 1708 година. За позлатяване на кубетата й са отишли 6 килограма злато. В криптата на тази църква, в саркофаг изработен от финландски порфир, почиват отстанките на Наполеон I, както и други видни френски пълководци.
В непосредствена близост до Домът на Инвалидите се намира къщата музей на Роден Хайде по още пет евро за вход. Заслужаваше си парите! Къщата е обширна постройка на два етажа, с големи стаи. Много от творбите на Роден са изложени там. Музеят е добре уреден, с огромен заден двор, който по-скоро приличаше на парк от колкото на двор.
Задният двор Някои от по-крупните по размер скулптори на Роден бяха изложени там. По средата на предния двор, между цветни лехи и жив плет, беше изложена на пиедестал известната скулптура на Мислителят.
От къщата музей се отправихме обратно към моста Александър III, прекосихме го и тръгнахме по авеню Уинстън Чърчил с намерение да разгледаме големият и малкият дворец, построени от двете му страни и заемащи цялата дължина на авенюто, чак до булевард Елисейски полета.
За съжаление бяха затворени за ремонт. И двата двореца (палати) са били построени за световното парижко изложение през 1900 година. Сега са превърнати в музеи и галерии за изкуство.
Беше късно след обед, но рано за прибиране. Бяхме се скапали от ходене и реших че така не може да продължава. Хабим си цялата вечер, щото кой може да издържи на такова темпо цял ден, че и вечерта. Няма как. Прибрахме се. На връщане, купихме си три апетитни сандвича, нещо за пиене и си ги изконсумирахме в хотелската стая. Толкова бях уморен, че беше немислимо да излизаме пак. Разсъблекохме се и облекохме удобните дрехи (пижамите). Жена ми си легна и се зачете в книгите дето бяхме купили и с помощта на които сега пиша тия пътеписи. Аз се захванах да си разтоварям снимките на лаптопа, който винаги върви с мен, където и да отида далеч от вкъщи. За следващият ден, взехме решение. Някъде към два-три след обед, ще се приберем в хотела за кратка почивка, че да съберем сили за вечерта. Да бъхтим като днес всеки ден и да се скапваме преди още слънцето да е залязло напълно, не беше приемлива опция. Свалих си снимките, разгледах ги и си легнах. Цялото ми тяло боцкаше от умора. Жена ми не се оплака. Тя е свикнала, казва. На следващият ден, бяхме решили, ще ходим да разгледаме новият квартал La Defense.
За съжаление нямам пътепис за посещението ни в квартала La Defense и Версайския дворец.

Париж
Квартал La defense
Версайският дворец

Линкове към снимките ми от Париж, квартал La Defense и двореца Версай.


Публикувано от Administrator на 22.02.2022 @ 15:35:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Optimist

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 20:45:46 часа

добави твой текст
"Париж - 2003г. (Продължение)" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Париж - 2003г. (Продължение)
от Optimist на 22.02.2022 @ 20:21:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.pbase.com/ngruev
"От двете страни на седемдесет метровата ширина на булеварда има широки пешеходни алеи с засадени кестенови дървета и от двете страни на алеите."
Това ме подсети да споделя с тези от вас, които не знаят. Бул. Скобелев от Руски паметник до петте кюшета и бул. Патриарх Евтимий от петте кюшета до бул. Витоша изглеждаха много по-различно от сега. По средата на булевардите имаше широка пешеходна алея с засадени кестенови дървета от двете й страни. Имаше и пейки по алеята от началото й до края. От двете страни на алеите оставаше достатъчно място за по две ленти във всяка посока за трафика от коли и камиони. Сега си задвам въпроса дали нашите архитекти проектирали булевардите не са взели идеята за пешеходните алеи с засадени кестени от двете им страни от Париж?!