И тя дойде, хвана моята ръка, погледна ме със най-краствите очи и промълви:
-Води ме, моята мечта си ти.
А пътя беше дълъг, и много пречки бяха.
Но здраво, силно се държаха във тъмнината нашите ръце.
И устремени, стиснати вървяхме по пътя двама, двама луди във нощта.
Но там, луната и звездите, грижеха се осветяваха пред нас.
Щурчета и непознати нощни горски зверове.
Свиреха и пяха, красота добавяха и те.
Живот, живот кипи. Природата никога не спи.
И ние живи сме, пулсът учестен го потвърди.
Мълчахме, не ни трябвха слова, нали усещах тази нейна топлина, нали ми каза, че по пътя рядом ще върви, нали ме гледа с най-красивите очи.
И изгрева настана, времето напомни, че тече и няма дълго да сме двама, щом държим се за ръце.
На Невена