автор: LeoBedrosian

Дори да си живял във времена, не толкова свободни,
дори да те е стягал чепикът неудобен,
властта високомерна да се е отнасяла позорно
с лишения и строг камшик те е държала отговорен.

Ти беше млад, щастлив, макар и беден, но богат
на весел свят и слънчеви лета,
на зрели плодове през есента
и съскащи стебла на царевицата узряла...

Лятото се стелеше в безгрижните игри,
и зимата се спускаше с шейни по ледени пързалки...
подвикваха ти разтревожените майки
дали изпотен, ти не ще да легнеш болен...

...

А днес, в света задоволен на едномерни хора
ти трябва да си по-щастлив и по-доволен.
Витрините блестят и виждаш свят охолен,
но не... на теб локума хич не ти е спорен.

Задоволеният човек не ти е интересен
макар животът му да ти изглежда лесен.
Живее той във кулите от пчелен восък
но сух е, едномерен и невероятно плосък.

Така е той научен, лесно се не трогва
до залъка горчив със радост се домогва
всяка птича песен хич не му е важна
щом доволна е душата му продажна.

Ти вървиш през този свят самотен
плосък, сив и твърде неграмотен...