Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 365
ХуЛитери: 0
Всичко: 365

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПариж - 2003г.
раздел: Есета, пътеписи
автор: Optimist

Пътуването ни до Париж започна с идея. Вървя си по улицата и гледам реклама. До Париж за нищо пари и не знам още какво си. Тая реклама ми светна лампата. Отидох до туристическата агенция. Така и така, тук съм във връзка с рекламата ви за Париж.
- Каква реклама?
- Ами тази ... дето за Париж ... от еди кога си ... седем дневната.
- Аааа, тази ли. Момент моля.
Взеха нещо да търсят, да се ровят, телефони звънят, рекламации, недоволни хора. Обръщат се към мен.
- Бихте ли минали пак след обед (беше сутрин), че нещо не можем да намерим пакета. Тука беше но сега го няма.
- Благодаря за усилието. За след обед не знам дали ще мина. Приятна работа.
Ще мина след обед друг път. Боже Господи! Какви смотани хора! И бизнес отворили, печалби очакват. И за какво беше тази реклама, като не можаха да намерят пакета? И не са само те така. Работата тръгва единствено ако попадна на собственика на бизнеса. Нито търси пакети, нито нищо. Всичко си знае наизуст, с подробности. Да ти е драго. Но рядко се случва да попадна на собственик.

Както и да е. Излезнах от тази агенция и хлътнах в друга. Но вече идеята ми се видоизмени. Вместо Париж, дойде ми на ум Мадрид. Там още не съм ходил. Жена ми също не е. Отворих дума за Мадрид.
- Да, може. За кога искате да пътувате?
- От първи до седми Май.
- Точно за това време нямаме пакети. Ще трябва самостоятелно, ако искате. Ще ви ангажираме хотел, самолетни билети, няма проблем.
Проверих цените и се разколебах. Излизаше доста по-скъпо от рекламата за Париж. А и за първи път, седем дни нямаше да са ни достатъчно. Идеме ли до Мадрид, трябва да идем и до Барцелона. Спорно е кой от двата града е по-хубав и има повече за гледане. Набързо отбутнах тази идея за по-нататък.
- А как са цените за самостоятелно посещение до Париж?
- $350 отиване и връщане за един човек. Хотелите варират. Искате ли да погледнем хотели.
- Искам.
Обърна плоския екран към мен и пусна търсачка. Тази агенция работи с лиценз на TUI. Мисля австрийска или немска компания. Сигурна работа. Ползвам ги от години и един път не съм останал недоволен. На екрана се подредиха бая хотели в зададените параметри. Спрях се на един. Три звезди. Не е евтин, но не е и много скъп. Близо беше до източната и северната гара. Двете гари са на няколко блока разстояние. Дадох му карт бланш да ангажира места и се обаждам на жена ми да я изненадам. Дойде й като гръм от ясно небе. Ами сега? И взе да се колебае. За по-сигурно.

Беше ми споменала, че й се нанизват пет свободни дни и мислихме да мръднем някъде из страната. А то тук, където пет дни, там и шест, че и седем. Ако се наложи, и повече. Трудно за разбиране, ама взех да свиквам. В Америка, пет дни ваканция ги планувам цяла година напред, щото управата иска да знае. И те да плануват. Но, тук не е Америка и нещата стават друго яче.
Жена ми, уж се колебаеше, докато се върна от работа, уредила кой да гледа майка й, нагласила лекарствата й за две седмици напред, намерила от някъде и карта на Париж, пуснала задачи на роднини и приятелки. Само дето не беше стегнала куфара още.

Кацаме на Шарл де Гол. Изнизваме се от самолета и започваме да се ослушваме. Гледам за информация. Отивам и заговарям на английски. Френският не посмях да го развържа още там. Нямало никакъв проблем. Девойчето ми обясни как да стигна с транспорта на четири преки от хотела. Даде ми и карта. Различна от тези, които вече имахме. Карта на Париж само за влакове, метро и автобуси. Значи, хващаме бързият влак от летището и слизаме на северната гара. От там, без да излизаме на повърхността, сменяме влака с метро до източната гара и от там си отиваме в хотела. Билетът за влака важи и за метрото. Струваше по седем евро и половина на човек.
Цъфнахме в хотела към пет след обед. Стаята чиста но толкова тясна!!! Мисля да беше три на три, квадрат. В ъгъла на този квадрат вместили още един квадрат а в него и още един. Втория квадрат беше тоалетна а третия душ кабина. На вторият квадрат резнали ъгъла от към стаята, че да се хване кревата и на резнатия ъгъл сложили сгъваема вратичка. Между стените на втория и третия квадрат сложили от едната страна умивалник а от другата тоалетна. За третия квадрат да се хване във втория, беше останал половин квадратен метър. Влизаш едвам едвам и както влезнеш така оставаш. Не можеш дори да се обърнеш. Изпуснеш ли сапуна, става сложно. Трябва или някой да ти подаде нов, или процедурата по къпането да започне от начало (спиране на водата, излизане от кабината, вдигане на сапуна, влизане, пускане на вода).

Бил съм в Париж. С този път, четири ще станат. Два пъти съм ходил без да пестя пари. Големи американски хотели, където пространството не е проблем. Бани като стаи. Един път бях на гости. Таванско помещение без баня и тоалет. За тях трябваше да се ходи в апартамента на домакините. Душчето беше в кухнята, зад една завеска. Точно толкова голямо колкото и в този хотел. Стаите малки. И си давам сметка. Париж съществува приблизително от времето съвпадащо със създаването на нашата държава. От тогава колко пъти се е увеличило населението на Париж. А центърът е останал същия по размер. Някои от сградите в центъра сега, са били построени преди стотици години. Например строежът на Нотр Дам е започнал през 1163 година и е бил завършен през 1330г.
Нотр Дам
Какви строежи, какво нещо! А римляните? Те пък от още по-отдавна. Късметът им е бил Везувий. Знаете ли? Благодарение на вулканът, римляните откриват цимента. А циментът не бил нищо друго освен обикновена пръст препечена на много висока температура и след това стрита на прах. С две думи това е! Склоновете на Везувий, след като ги е валяло дъжд, са се циментирали. Качвал съм се на върха и съм влизал в кратера. По склона има монтиран железен парапет. Без него човек не може да се изкачи. Склонът е станал стръмна циментова стена. Склонът на Везувий Отклоних се. Мисля да приключа с това като начало.

Хотелът се казва Villa St. Martin. Има го в мрежата. Стаята както казах, чиста и малка. Времето доста хладно. Трябва да беше към 15С с тенденция да слиза под 10С. Оставихме куфарът под бюрото, да не пречи. Бяхме си добре облечени и готови да удариме града. От рецепцията взехме съвсем нова карта. Дават ги без пари. Решаваме да тръгнем пеша. Булевард Страсбург е на една прека от нас. Тръгвайки по него към центъра, стигаме до място от където булеварда се преименува в Себастопол. Продължавайки, стигаме Нотр Дам. Всичко по права линия. Метрото върви под нас, ние над него. Идеята беше да походим. Бавно да навлезнем в ритъма на града. Вървим без да бързаме. Гледаме витрини, четем улици, спрягаме глаголи, сещаме се за думи. Изпитваме се. Как беше това, онова. Отдавна мина времето, когато френския ни беше пресен в главите.

Стигнахме Place du Chatelet. Остана да прекосим Риволи, още един блок и се озоваваме на реката. Нотр Дам е от другата страна на моста, на острова СитЕ. От там тръгва животът на Париж. От този остров и острова Saint Louis. Двата острова ги дели един ръкав на реката. Моста Saint Louis свързва двата острова. Всъщност, не само Париж а цялата дъжава Франция започва от тези два острова. Още преди Новата Ера, островите са били населени от племето Parisii а населеното място се е казвало Лутеция. 52 години преди новата ера Лутеция пада под римляните, по времето на Цезар. Градът продължава да си расте и излиза от пределите на островите, та до днешните размери. Сега чистият Париж се смята тази част от града, която е ограничена от околовръстното шосе (Периферик).

Прекосихме Риволи, изминахме единия блок, преминахме и през моста Pont au Change и навлезнахме в острова СитЕ. От лявата ни страна се издигаше Нотр Дам. Залязващото слънце беше огряло фасадата и й беше придало наситено жълт отенък. От дясно на нас имаше градина с пейки. Седнахме да починем. Хора работеха по издигането на сцена. Приготвяха се за празненства. Наближаваха им три дни празници. Осми, девети и десети май. Годишнина от освобождението от фашизма. Седим, почиваме, гледаме катедралата и уж нищо а аз се отнасям назад във времето. Правя съпоставки със спомените ми от Лондон и неговата история, с Берлин и Сан Суси, където бяхме миналата година, правя съпоставки и с Москва, където бях неотдавна и пасианса взе да ми се подрежда.
По всичките изброени места са владеели крале! А кралете какво са? По моя преценка престъпници! Всички до един. Показвам на жена ми като ходим. Ей този там на паметника, виждаш ли го? Качил се на кон. Сложил ризница. Сложил и на коня една. В едната ръка държи щит, в другата меч. И я питам, как го виждаш този чичка? Дали се е маскирал така за да спазва закони? Или се е маскирал по този начин за да ги нарушава. Това, ако е имало закони по това време. А ако не е имало? Според мен, тези чичковци на конете, със щитове и разни други салтанати, са облечени така за да нарушават законите безнаказано или ако не е имало закони, облекли са се така, за да създадат свои. Тогава е било много по-лесно от сега. Ако си по-силен, ти си закона! Ако си по-слаб, спазваш закона на по-силния. Иначе отидЕ главата. За какво са тия мечове дето държат в ръце, готови за употреба? Най-престъпните и силни кралски родове, владеят и до ден днешен. Всеки знае силата им и никой не им я оспорва. Те от своя страна държат населението в подчинение, поддържат ред, поддържат и чистота. Не търпят помияри по улиците, не търпят безредие, неподдържани сгради и мръсотия. Налагат ред със сила и жестокост (ако се наложи). Също както на времето. Народите им вече свикнали. Всеки спазва закона, работи съвестно и всички просперират. Накратко така си представих нещата, докато си почивахме с жена ми на пейката.

Починахме и станахме. Направих няколко снимки на Нотр Дам, колкото да не е без хич. Знаех предварително, че на светлина от залязващо слънце не стават хубави снимки. Трябва си дневно слънце за тая работа. Решихме да се върнем до Риволи и да тръгнем по нея. Риволи за Париж е като Оксфорд стрийт за Лондон. Старата Оксфорд, щото има и нова. Както Мичиган авеню за Чикаго или Банхоф страсе за Цюрих. Най-старите и най-скъпи магазини за съответните градове са по тия улици. Вече бяхме и огладняли. Минахме покрай един китайски ресторант. Светеше от чистота. Зад витрината бяха наредени съдове с какви ли не ястия. Всичко се продаваше на грамаж. За в къщи или за там. Спогледахме се и влезнахме. Ние поръчваме, той тегли на кантара. Че едно, че две, че три. Всичко изглеждаше толкова вкусно. И беше! Поръчахме си и две половин литрови бутилки бордо. Муци! Хранихме се бавно и решавахме какво да правим на следващия ден и кога да го започнем. На излизане от ресторанта, поръчах половин кило скариди за в къщи. Трудно им устоявам. Прибрахме се пак пеша по бляскаво осветените парижки булеварди. Щяхме да спим хубаво, на отворен прозорец и студен въздух. Така свърши първият ни след обед в Париж и тази част на пътеписа. Следващата част може и да почака, че нещо много взе да ми идва.

Събуждаме се на втори май сутринта, трябва да беше към осем часът. Предварително знаехме, закуската започва от 6:30 и трае до 9:30. Имахме време да се потуткаме малко лежейки. В осем и половина се задействахме като пожарникари. В тоалетната стана тарапана. Представих си как сегашна американка не би могла да стигне до тоалетната чиния, камо ли да влезе под душа и ми стана смешно. За тях, хотела би трябвало да има някоя и друга стая с ДОСТЪП до тоалетната поне.
Но, това не са мои проблеми и хич не ми дремеше кое как щяло да стане. Свежи, тръгнахме да закусим. Още от пътната агенция в София бях предявил изискване закуската да бъде на корем. Иначе, френска закуска се състои от един или най-много два пъздушинести кроасана с кафе и толкова. Такава закуска няма да ми стигне да стигна до външната врата на хотела. Ами после? Влизаме и духовете се успокояват. Има! Взимаме по табла, чаши, чинии, вилица, лъжица, нож, салфетка и се местим към храната. Има избор от пет шест колбаса, няколко вида сирена, масло, сладка, най-различни сереали, два вида плодов сок, мляко и сто вида кафе и чай. Закусихме.

Качихме се обратно в стаята, мием зъби и се приготвяме за излизане. От предната вечер си направихме план по картата къде да ходим и какво да видим. Сгъстена програма, че не разполагаме с много време. Точно какъв ни беше планът няма да пиша, но пък ще напиша къде успяхме да се разпишем. Първо отидохме до старата им опера, след това до Мадлената, площад de la Concorde, бул. Елисейски полета (Avenue des Champs-Elysees), Триумфалната арка звезда (Arc de Triomphe de l Etoile), Трокадеро, Айфеловата кула, домът на Инвалидите, музеят на Роден, моста Александър III, Големият дворец и малкият дворец, които за съжаление бяха и ще бъдат в ремонт до 2004-та година и Елисейският дворец. Ако не беше чудесният парижки градски транспорт, едва ли щяхме да видим и половината от всичко това.
Запътихме се към най-близката спирка на метро, до източната гара. Слизаме надолу, но все още не сме наясно как стават работите и колко струва. Ами то, всичко си написано чисто и ясно, оцветено с различни цветове. От където и да си, ще разбереш. Купуваме си по един пет дневен билет включващ първа до трета зона. Струваше по 26.65 евро на човек. Билета важи за всички видове градски транспорт в определените зони (влак, метро, автобус). Куртулисахме се. С билетите ни връчиха и по една книжка с купони за намаление на различни видове парижки забележителности. Също и карта на метро, влакови и автобусни линии. Дръпнахме се настрана и отворихме картата на метрото. Видяхме кой номер метро да вземем, посоката и на коя спирка да се изтърсим и със самочувствие поехме по стълбите още по-надолу. На перона, голям дигитален часовник показваше колко минути остават до идването на първото метро и колко минути до идването на следващото. Идването на първото беше винаги след по-малко от три минути а на второто след по-малко от шест. Слезнахме на старата опера Щото има и нова, на площад Бастилията, но за нея по-после. Сега за старата. Идеята за тази опера е на Наполеон III. Някъде след 1858 година, човека решава, че Париж има нужда от нова опера и обявява проекта за оферти. Биват регистрирани 171 оферти. Печели арх. Charles Garnier. Работата по операта започва през 1861 година. Била е официално открита на 5-ти януари 1875 г. Явно материалът и декорациите не са били пестени. Построена е на площ от 110,000 кв. м. но има само 2,158 места. От центърът на тавана се спуска масивен полюлей, проектиран от същия арх. Charles Garnier. Тавана над полюлея е бил рисуван през 1964 година от Marc Chagall. Сцената има площ от 1,200 кв.м., на която могат да играят едновременно 450 артисти. Сградата на операта е също и френската национална академия по музика и танци. Кръстена е на името на създателя си поради което се казва Opera Garnier. Бих дал тази точно сграда за пример на имперска разточителност.
От вън, на ъгъла на площада на операта и булевард des Capucines се намира Cafe de la Paix. От времето на Втората Империя , това е международно сборно място за литературния, артистичен и политически елит на света. Заобиколихме го по разбираеми причини.

От операта тръгнахме пеша към Мадлената по булевард Des Capucines. Казва се Madeleine, но е посветена още през 1492 година на света Мария Магдалена. Посвещението е било направено от крал Чарлс VIII. От тогава, цяла поредица от сгради е заемала това място, докато се стигне до сегашната Мадлена.La Place de la Concord

Продължението следва утре.


Публикувано от anonimapokrifoff на 21.02.2022 @ 11:25:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Optimist

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 05:14:39 часа

добави твой текст
"Париж - 2003г." | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Париж - 2003г.
от Bukvist на 21.02.2022 @ 13:11:12
(Профил | Изпрати бележка)
Нямам търпение да дойде утре и прочета продължението ти. Но го напиши по-сбито, за да не остане за четене и да вдругиден. Не, че може да се опише и обходи Париж на тъгъдък. .))