автор: Albatros

... сякаш бебе разповила, плъпна тежката мъгла,
цял ден чепка мокра свила върху урви и била,
ниско – на една копраля, върху моя стар каскет
слънчицето се търкаля – сякаш бяла буца лед,
въздухът се вихри остро във гърдите ми на прах –

нито Дявол, нито Господ, ни Апостол! – пълен крах,
в ледените небосводи ще се питам – и Отвъд,
накъде ли Пътят води? – има ли изобщо Път,
без мечти, убит от грижи, в тръните се опетла!
Цял един народ се движи в непрогледната мъгла.