автор: Albatros

... за разлика от стария глупак, мъдрецът знае как да се порадва –
не вдига цяла София на крак, "Горчиво!" не крещи като на сватба,
красив е в облак тих от мълчини, доде в гръдта душицата му пее,
и – птиченце към топлите страни, мигът за радост литва ненадеен,
доде глупакът дъни тежък рап и цял квартал със тъпа чалга нерви,

мъдрецът благо кръсти своя хляб и рибите в Господните консерви,
глупакът с цяло гърло се дере! – с душица, по рождение креслива,
скрил книжица под зимното сетре, от нас мъдрецът кротко си отива,
той цепи с обич срутения мрак – на всекиго изпраща блага мисъл.
Дали мъдрец, или си стар глупак? – на челото ни Бог го е написал.