автор: Albatros

Бог сигурно не е във форма днес.
Мълчи си в Рая, тъжен зимен птичък.
Не ми изпрати светлата си вест? –
че този свят ще стане по-добричък.

Додето мръзна сам-самин дома,
и в моята душа студът е кучи! –
цял ден му пиша глупави писма
с надежда – някой ден да ги получи.

Поканих го да пийне с мен мерло.
Да сръбнем по луличка от тютюна.
Че да не е светът прогнил от зло! –
и тихичко ръка да му целуна.

И да му кажа: – Господи, здравей!
Ти винаги при мен добре дошъл си.
Додея ми – във ямб, дактил, хорей –
да вия нощем в глутница от вълци.

И бъдещето с розови бои
да ми рисува отчето във Храма,
че по-добрият свят ми предстои! –
една красива зрителна измама.

За тебе, Боже, палнах тиха свещ.
Пратѝ ми милостивата си прошка?
И най-подир седни да прочетеш! –
писмата ми в небесната си поща.