автор: Albatros

Тя бе с роклица фина коприна.
Със изящно фишу на каре.
Де да зная защо ме отмина? –
може би не изглеждах добре.

Аз така си изглеждам отколе –
мъж със чорлава бяла брада.
Помечтах си през идната пролет
да ми каже във черквата: – Да!

И да тръгнем по Главната с нея.
Да ме хване след миг под ръка.
Най-красивата приказна фея! –
нямам друго какво да река.

Да я черпя в бистрото тригуна.
Шоколадов – с ванилия, мус.
Ако Бог е добър? – да целуна
и червилото с прелестен вкус!

У дома да ѝ пална камина.
Да ми грейне – Светая Светих! –
Тя! – Жената, която отмина.
И навеки се скри в моя стих.