автор: mitkoeapostolov

Напоследък често попадам на предавания, които показват смели хора готови да жертват всичко, за да преследват мечтата си и да демонстрират вярност към род, родина и чувства.
Едни тръгват на околосветско пътешествие. Втори правят успешна кариера в чужбина. Трети се завръщат от чужбина и отиват да живеят на село. Четвърти стават учители и спасяват децата от несправедливата образователна система. Забелязвам, че репортажите почти винаги са в началото на впечатляващата трансформация.
По стечение на обстоятелствата съм пробвал всички тези пътеки за търсене на щастие в живота. Околосветското пътешествие може да свърши преждевременно поради болест, инцидент или липса на средства. Кариерата в чужбина коства огромни усилия, които могат да доведат до прегаряне. Животът на село изисква привикване към различни хора и порядки, което може да се отрази на чувството за принадлежност. Преподаването на непривилегировани деца не гарантира, че те ще пожелаят да учат, което може да убие мотивацията.
Дори да допуснем, че в никоя от тези сфери не се появи нито едно от гореизброените предизвикателства, човек отива навсякъде със себе си. Ако имаш проблеми на едното място и не си щастлив, ще ги пренесеш и на другото, дори в началото да ти се струва, че си успял да избягаш.
Щастлив съм, че имах привилегията да пробвам тези пътеки на развитие и да опозная както светлите, така и тъмните им страни. Иначе бих се чувствал като страхливец, който пропилява живота си, вместо да се възвиси и да промени света.