Сняг. И тъничка пътека -
само за един пъртина. Трябва някак със човека
срещу мен да се размина.
Правим крачка настрани -
даваме си път взаимно.
Между нас Човечността
по пътеката премина.
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.
Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.
RE: Снегът е за двама от Markoni55 на 09.02.2022 @ 10:31:13 (Профил | Изпрати бележка)
Толкова е просто! И трябва ли да сме в безизходност, за да проявим човещина? Инди, признавам че се бях настройка той да я вдигне на ръце и т.н.....с многото чие. И така е добре, ама както го анонсира ми хрумна така...
Да. А ако човечността еманира до първичен инстинкт, не би имало безизходност, или граници, но ...тази пътечка на мисълта току виж стигне до местността Утопия..:)
Заглавието може би се оказа малко подвеждащо, но някак първосигнално ми дойде. Просто, отивайки на работа, с някаква жена така си направихме път и стихчето само хукна по пътечката, но го обобщих в общочовешки смисъл. Но да, заглавието вкарва и друга, романтична идея явно.Което..не е лошо май..:)
Благодаря за прочита и отзива, Ванче! {}
]
RE: Снегът е за двама от Markoni55 на 11.02.2022 @ 10:09:44 (Профил | Изпрати бележка)
Кой на каквато вълна е! Това му е Велико на изкуството. Търпи многостранен прочит. И всеки път е различен, защото си на нова вълна...
]
RE: Снегът е за двама от mariq-desislava на 09.02.2022 @ 20:08:41 (Профил | Изпрати бележка)
Заглавието е величествено, а съдържанието е по следите на изгубената човечност.:)
Ох колко красиво го казваш.. юНи съвсем изгубена Човечността, но сякаш не обича широките пътища и тълпите, където също ни се иска да я срещаме. И ви е едно нафилософчено...
...малка, кривичка пътечка
за Човек и за Човечка,
водят си Човечноспта,
търсят път към Вечността.