автор: Albatros

... до днес стотици Гении изчетох – и ни за миг сред тях не се редих,
релето ми зацепва на "заето"! – пред всеки техен свръхвърховен стих,
мълчах с Маугли в джунглите на Киплинг, пих вино с незнакомката на Блок,
постеля пред Офелия надиплих със Уилям Шекспир – моят Господ Бог,
кандилках се във нощите с Есенин, със Кирил Христов пях във смесен хор,
хвърчах през Времена и през Вселени! – във Димчо-Дебеляновия двор,

с Вапцаров не загинах във тунела – срещу куршума песните му пях,
Багряна с лека царствена капела ми ветролейна шепа звезден прах,
додето нощем – с Яворов! – изчезвах във Нейните две хубави очи,
катерех се и пак пропадах в бездна! – Човекът, който тихо с тях мълчи,
на Ботев дай едно гнездо орлово! – и моля, Боже, в сетните ми дни
кажи ми кой съм в Святото им Слово? Или без жал на кръст ме зачеркни!