автор: YOTOVAVA

Най-сгряващият чай е от липа.
Ще дойдеш ли да я берем по изгрев,
когато дворчетата още спят
и Бог прелиства вехтите си книги.

Потънали сред сладък аромат,
от ранно слънчице опиянени,
пчелици мантрите си ще жужат –
за добрина и обич сме родени.

И цветовете като разстелем,
а въздухът започне да пулсира,
дано да може времето да спрем –
две песъчинки в джоба на всемира.

А щом се спуснат пушек и мъгли
и есента разстели дрипав губер,
спомни си как щастливи сме били
и как не пожелах да те изгубя.

Студът ни дебне с ледени игли.
А чашата ти тръпне – недопита.
Но вслушай се – дори да завали,
в спасителния шепот на липите.