автор: Albatros

Не знам какво светът за мен си мисли? – понякога бе с мене много лош.
Навярно във световните регистри ще ме запишат – мъж без пукнат грош.
Съдбата никак с мен не бе благата – с едната даде! – сетне с двете взе.
Към всекиго протягах си душата! – с мръсниците не съм бил биз-бизе.
Знам как се диша с две, и как със 200! – но в делвата със мръсните пари
не топнах длани – и не ги оплесках! – опастрих си ги – благи и добри.
С тях вдигнах дом за светлата си челяд – и с обич милнах не една Жена.
Додето Бог отдъхва си в неделя, ми прати Мир, Любов – и Светлина.
Не съм изрекъл никому обида – знам! – Пътят ми отвъд ще бъде лек.
Бедняк дойдох – бедняк ще си отида! Помнете ме? – един добър Човек.