автор: Albatros

С душица, непрегъната одве,
преминах вече мъчните си друми.
В безброй недоверчиви светове
пилеех доверчивите си думи.

И – като дълго лъгано дете,
окайвах се, задето съм ги писал
с надеждата – светът да разчете
кодирания в тях потаен смисъл.

За пенсия натрупах в рими стаж.
След тонове изписани терцини
оказах се в пустинния пейзаж
безмълвен туарег сред бедуини.

Понякога сам себе си чета.
И зъзна в безсловесния си ужас.
И питам се – защо ли на света
във Храма на Поезията служа.

Така живея – вече втори век.
Вихрея се в Сахарските самуми.
Един печално млъкнал туарег,
поел на път в пустините от думи.

28 януарий 2022 г.
гр. София, 10, 00 ч.