Не си цапай сам ръцете, казах!
Върни ми жената...
Ако в четвъртък
На 8 ми октомври
Смесиш в следобеда
Свирката на влака, тракащ по релсите
И шума на гумите, газещи мокрия гръбнак на асфалта по улицата
Получаващ незаконен неравноделен такт на ръченица…..
Който пръска на части пропастния космос на разлялата се есен
А теснотата на тая кожа е осезаема..........
Кръвта по ръцете, няма измиване.......
Тя няма да се върне никога
А ти вечно ще чакаш в затихващите
Махове на люлката.....
1777. Пловдив
Salomon Burke - Cry to me