автор: ringo

Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е!... И голям поет!...
Е, има странност, пусто - опустело -
и зиме, лете - все с един каскет!

Морят ни жеги или урагани
бележат селския живот нелек...
А Шеки дето седне, дето стане
почерпва ни с поредния куплет.

Във кръчмата на чашка щом приседне,
повдигне леко вехтия каскет,
почеше се и строго ни погледне
и хоп! - издекламира нов куплет!...

Поетът трябва псевдоним да има!
И той без колебание избра:
Ми Шекспирт!...Кво достойно име!...
Дали Съдбата няма пръст в това?...

Веднъж, обаче, вижте кво се случи:
Изчезна прословутият каскет!...
По-лошо беше от нещастен случай!
Изпадна в ужас клетият поет!...

Да пийне в кръчмата го снел за малко,
за да обърше голата глава.
И пес под масата го грабнал!...Жалко!...
Но случаят не свърши със това...

Замъкнал песът в храстите каскета
и както бил тотално изгладнял,
го дъвкал, дъвкал, късал на парчета -
като пържола сладко го изял!...

Каскетът - стар, омазнен от години,
и преизпълнен с разни миризми,
по направление тоз час заминал,
оставяйки поетът да скърби!...

Да беше само той, но цяло село
потъна във духовна нищета!...
А музата му - пуста-опустела,
мръсницата багажа си събра!...

И край на вдъхновение, на всичко!...
А Шекспирт повече не драсна ред!...
Останахме в неволята самички!...
Обидно просто!... За един каскет!...