автор: Albatros

Откакто я подкарах на консерви –
на "Русенско варено" и шкембе,
ни самолет минава – да ме нерви,
ни влакове! – от точка А до Б.
Кошари празни. Срутени заводи.
Селца – напуснати от векове.
Как ли живеят Белите народи?
Във тая пустош чак ми се реве.
Сиротни зеят Facebook, Twoo и Blizoo.
Въртя Сахарски кръгове без край.
И само моят смахнат телевизор
ме лъже, че септември ще е май.
Стотинките броя си всяка вечер.
Върви, че пий, и спи, и сетне яж!
А Океанът – все така далечен,
все тъй за мен остава си мираж.
Крадци обраха святата ми черква.
А мракът пъпли – все чер и гъст.

Държавата нас вкупом ни зачеркна.
И се изплю върху Светия Кръст.