автор: Albatros

... остарях като камък на кея
срещу бесните морски вълни.
Вече знам за какво да живея –
да съм Обич във идните дни.

Да отмина с насмешка глупака.
На мъдреца да сторя поклон.
И – Жената! – която ме чака,
да възпея със тих баритон.

Да почерпя клошаря с цигарка.
И – доде своя вестник чета,
да дочакам на пейката в парка
да пристигне при мен пролетта.

В свят на болести, смърт и зарази
да си дишам с Любов всеки миг!
Ако някой от вас ме намрази,
да съм кротка сълза, стих и вик.

Запомнете ме? – дребно човече,
просто – Станков, Валери Петров.
Аз бях камъкът, който се свлече
в Океан от вселенска Любов.