Преди да тръгнеш, беше си отишла!
Самичък гледах следващия залез.
От люляка, на гроздове надвиснал,
тъга валеше щедро на парцали.
Покриваше забързано душата,
застилаше неизвървяни друми.
Мълчаха птиците по дървесата
и обезсмисляха се всички думи!
Щурците също млъкнаха смутени,
целувките от вчера днес боляха!
Ненужни, неуместни и студени,
във мрака спомените се топяха!
Това бе всичко! Нейде в тъмнината
проплака птица, много закъсняла.
И писъкът разкъса тъмнината...
Финал, достоен за една раздяла!