Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Pepetroo
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14173

Онлайн са:
Анонимни: 84
ХуЛитери: 1
Всичко: 85

Онлайн сега:
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРусалка по неволя
раздел: Избрано поезия
автор: Marta

Навън преобладават облаци и тъмни хора.
(А днес е слънчево, около нулата.)

Eдна луна над нас се е опулила - от пулче е такава -
а може би от пуле.

Конкретно - обеща снегът да завали на седемнайсти в седемнайсет -
и заваля навсякъде, но не и тук.

Вали наоколо по някаква подигравателна традиция.
Инерция...Сестерция....Сребро. С ребро...

Снегът заби на юг и ни прескочи.
За кой ли път?!

Не са утеха тези досадни дъждове -
като по-малки братя
все се бутат.

Със дъждовете се разправям цяла седмица -
изчакват да изляза и подхващат дребнавия си хленч -
държат да се оплачат,
държат да ме намокрят,
подсмръкват в локвите и се просмукват през обувките
и през о,буквите ми се разтичат.
Разчитат на здравите ми рамене и нездравите представи.

Поръждавя от дъждове гласът ми -
ръждяса и угасна.

Като отнет от стара морска вещица -
най-вероятно
далечната прабаба
на всички тези крадливи запъртъци-дъждове.

Снегът вали обикновено другаде
съвсем наблизо идва,
под носа ми.

Не мога даже да извикам името,
което знам.

Tой носи твойто име,
откак ми обеща да завали.

A пълнолуние не си ми обещавал.


Публикувано от anonimapokrifoff на 14.01.2022 @ 08:43:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

10.11.2024 год. / 05:10:52 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.