автор: rajsun

Другото не ме засяга,
другото е суета:
двата хълма, двата бряга,
пътят в нивите... Света.

Лястовичката се совне,
дреме топлата река.
Слънцето като часовник
си го нося на ръка.

После – залезът. И после
тишина и тишина.
Оттогава си я нося
в малкото си джобче, на.