автор: zinka

Вече остарях, но е за кратко.
Най-доброто в старостта узнах:
повече цениш живота, братко,
от смъртта по-малко те е страх.

И не искаш нищо да повториш –
ще е някой друг – не твой живот!
Кой каквото иска да говори -
аз живях с добрия съпровод:

Мен доброго нито ме напусна,
нито злото взе у мене връх.
Плаках и с хармоничката устна,
дишах и с акордеонен дъх!

На пияно/не роял/ пробягах
Лебедово езеро и – факт –
с Малка нощна музика си лягах.
И със младостта си сключих пакт:

Никога от мен да не отлита,
колкото и съчки да горя,
колкото крака и да преплитам
във душата ми да крепне тя!

Остарях, съзнавам, но – младея!
Зеленуха и ще си умра.
До тогава ще бръмча и пея¬ –
просто ми е хубаво така!

Слънце грее, но навън – студено.
Казват – януарски топъл ден.
Остарях...! И вие като мене...?
Да, но млади – щем или не щем!

02.01.22