автор: Albatros

... бяло котенце с черни уши,
може би зажадняло за ласка,
приближи ме – и се престраши! –
в миг ръката ми тихо одраска.

Каза: – Мяу! – сетне още веднъж.
И се метна на пейката в парка.
Спрях да бъда самотният мъж,
палнал своята сетна цигарка.

С доверчиво и топло носле
то кожуха ми кротко подуши.
Подир миг ме попита: – Братле,
ще ми купиш ли в "Lidl"-а суши?

Ще ти купя все някога, брат!
Ще останат пари и за бира.
Този свят не умира от глад.
Този свят – без душица! – умира.

То ми скочи във топлия скут.
И това бе така неизбежно! –
щяхме инак да пукнем от студ
с тази мъничка топчица нежност.