автор: Albatros

... някой – от незнаен номер, ми е звънкал тази нощ,
скъп приятел ли бездомен? – или стар, пиян сархош,
с рой надежди се е взирал в своя оглушал дисплей –
сам-самичък във Всемира, не дочул от мен "Здравей!",
сигурно в нощта кахърна дирил е при мен покой,

искал е да го прегърна в късна доба с: – Как си, мой?
Сетне кротко е изчезнал нейде – в сетното такси,
в самотата – адска бездна, кой ли Бог ще ни спаси?
Който и да си, човече? – нищо, че не съм бъбрив,
просто звънкай, всяка вечер! – да си спомня, че съм жив.