автор: loveforever

Кристална клетка, везана с атлаз,
стрели от гняв пулсират неуморно,
жена сред пустош, тънеща в захлас
от мрачен демон ... чезне безпризорна.

Сърце сломено в глуха празнота
протяжно вие нямо с писък жалък,
разпада се на части без лица
безкрайно, безметежно, без остатък.

Мечта, магия, клетва ... послелов,
стенания и блян от безлогичност,
душа погубена от страсти без любов
полита в необята идилично.

Камбана жална нейде в пустошта
предрича с шепот парещ от насищане.
Безличен край. Раздяла ... самота ...
Страдалчески жадувано пробуждане.


02.01.2022