автор: Albatros

... таванчето, в което си живея,
и трупам в рими своя трудов стаж,
на сто и девет метра е от кея –
пак толкова – до варненския плаж,
над неговите древни керемиди
е само Бог! – и синьото небе,
понякога ми слиза – да се видим,
като същински фокусник с бомбе,
четем си Пушкин, Яворов и Гогол,
и вечните Поети на света,
и казва Бог: – Не се напрягай много,
и тебе нявга ще те прочета!
И – за да не вечерям тъй самотен,
поравно хляб и риба си делим –
с красивата химера, че животът
от нас не се изнизва яко дим,
диванчето ми паяжини хвана! –
сънят все бяга в птичата ми вис,
и всеки дъжд мехлем е върху рана,
прокапе ли проклетият корниз.
Какво ми предстои, добре го зная –
Отвъд проводих толкова лета...

Живях с Любов, на хвърлей вик от Рая! –
в най-свидното таванче на света.