автор: DreamWalker

Видях я! Да, видях я...
На влажен ноемврийски ден в мъглата.
На уличен художник в акварела.
На коледен базар в тълпата.
Там нейде в светлината на тунела.

Седи на пухкав облак и се смее.
Наднича от прозорец на трамвай,
от ствола на разцъфнал люляк в парка,
от барелеф на триумфална арка.

Че съм я виждал вече, знам.
Насън, наяве... Тук? Или далече там?
Във този, или в минали животи?
Дали преди, или сега сънувам?
Или пък по миражи пак бленувам?

***

И в мига на това очарование
небето блесна и светът застина,
обви го сякаш приказна мъгла...
Настъпи после тайнствено мълчание...
Но не успял и крачка да измина,
светът изригна пак във суетня и шум.

И тръгнах ... Но посоката забравих.
Огледах се замаян. Май загубих ум?
"Спокойно" – казах си. "Ще се оправя...
Върви напред, не бива да се спира...`
Нали все пак така съм програмиран."