Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 400
ХуЛитери: 5
Всичко: 405

Онлайн сега:
:: pavlinag
:: zebaitel
:: Albatros
:: LeoBedrosian
:: pc_indi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСвръхобитаемо сърце
раздел: Избрано поезия
автор: mariq-desislava

Въздухът до кръв се напука,
любими мой последен,
през девет любови в десетата стигна,
строши времето на писъци от спомени
и се втурна да те прекосява
с тъжните очи на отеснелия живот.

Самотата отдавна е необитаема,
но поне е искрена
и разрежда хаоса от мен до теб
със скоростта на уморен
ветропоказател.

С мрак се изхранвах,
в грохот от светлина се залъгвах,
че възкръсвам.
Смалена от непрестанната жажда по теб
се превърнах в твой дом.
И бягство последно.


Публикувано от anonimapokrifoff на 30.12.2021 @ 11:23:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

28.05.2022 год. / 11:30:11 часа

добави твой текст
"Свръхобитаемо сърце" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Свръхобитаемо сърце
от elsion на 11.01.2022 @ 16:01:21
(Профил | Изпрати бележка)
свръхобитаемо сърце звучи малко като
свръхмасивна черна дупка; .....или аз имам странни асоциации

силно стихотворение


Re: Свръхобитаемо сърце
от sofia_air на 10.01.2022 @ 06:48:23
(Профил | Изпрати бележка)
"Въздухът до кръв се напука"... "строши времето на писъци от спомени
и се втурна да те прекосява
с тъжните очи на отеснелия живот."

Разтърсващо, от началото до края! Така както само ти можеш да опишеш любовта си, Деси!


Re: Свръхобитаемо сърце
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.12.2021 @ 12:56:46
(Профил | Изпрати бележка)
В тъй объркания ни живот, съвсем малко са хората, които успяват да си проправят крехка пътечка от смях и сълзи в нас и завинаги да свият гнездо точно зад сърцето ни...


RE: Свръхобитаемо сърце
от kameja на 17.01.2022 @ 19:23:58
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, тази любов - последно убежище в бездомния свят.