автор: pavlinag

Цял живот
любовта се е вихрела,
като господарка, в живота ми.

Непокорна
размахваше копието си.

Уверено,
с кървавите доспехи,
към червеното слънце вървеше.

Не се страхуваше от смъртта,
когато след боя кървеше.

Лекуваше се сама, без упойка,
със зъби прегризвайки
некротичните тъкани.

И нехаеше,
в непознати тресавища
когато замръкваше.

Сега спешно ми трябва
една баба-знахарка
с чудодейна отвара.

Да ти дам да отпиеш
(макар че не знам още
как точно да го направя).

Та да видиш внезапно
колко прекрасна и нежна,
ефирна и трепетна мога да бъда.

Да поставя в твойте ръце
и на твоята милост сърцето си
да го съдиш.