автор: DreamWalker

Нахрани бездомното куче,
което живее
в кашона до входа.
Клепоух помияр
от незнайна порода.
Качи се до горе пеша,
с много зор.
(Уф, пак тоз асансьор!)
Влезе в празния дом
и останал без сила,
заключи вратата.
После хвърли торбата
с намалени банани от `Била`.

Седна. Запали цигара.
Смукна жадно и смело.
И винце си сипа
от лозата на село.

Телевизора включи.
bTV новините...
Мизерия, алчност, омраза,
измами, фалити...
Атентат, катастрофи,
с много убити...

Отвратен се извърна
и отвори албума
с черно-бели архиви.
По лицето погали
онова момиче красиво.
Усмихна се тъжно...

После взе телефона
с лице уморено.
В Фейсбук потърси утеха.
В паралелна вселена,
светъл храм на успеха.
Оттам надникна засмяна
дъщерята любима.
Изглежда прекрасно,
изглежда щастлива.
`Добре,че я имам!`
За миг оживи се,
даже стана му леко.
Но после се сепна:
`Тя е далеко,
тъй ужасно далеко!`

Лениво се сви на дивана.
там, във своя си кът.
После пусна си `Бийтълс`
за стохиляден път...

Затвори очи
в алкохолна омая...
Сега заключен в панелка,
но надниквал е в рая,
слизал е също и в ада.
Не е щастлив,
но и сякаш не страда.
Вече нищо не може
да го изненада...

Уморен засънува,
че с машина на времето,
към младостта си пътува.