автор: Albatros

... и – додето жаравата стине,
и додето ледът се топи,
ще изчезна и аз, мили сине,
там, под злачните Райски липи.

Ще ти слизам понякога в чата –
ще съм бръмбарче, казало "Пук!",
или щъркелът, литнал с ятата,
негнездил в безпощадното тук.

Ще те гледам – във скута на мама,
как – от хляба по-малък, растеш,
и за теб ще трептулка във храма
окъсялата бащина свещ.

От прозореца в детската стая
може би ще ме видиш в зори? –
мъж – с единия крак вече в Рая,
а душата му в Ада гори.

Ако можеш, такъв не помни ме? –
стар пияница, вакх и пергиш.
Бях Бащата на болката, сине.
И се моля – дано ми простиш.

12 декемврий 2021 г.
гр. Варна, 5, 15 ч.