автор: ivliter

Небесна светлина заля лицето ми
и божията благодат над мен се спусна.
А младенецът слънце угаси звездите,
които цяла нощ безспир подклаждаха
огнището на сънищата ми.
И още с първите си стъпки
денят ме взе в обятията си и ме притисна
в най-топлата приятелска прегръдка.
Поведе ме с най-леките си тихи стъпки
напряко в музиката си лъчиста
през слънчевите шепоти на въздуха кристален.
И се запитах
откъде ли знае името ми утринната синева
и моята любима песен?
В бърз отговор над мене облаците се усмихват
в оранжевото зарево на първото разсъмване.
От цялата небесна шир
струи любов и блика радост.
И не разбирам аз дали е в мене утрото сега
или съм аз самото утро?