автор: KorabniPlatna

Вятърът е невидим, но пронизващ и остър,
като бръснач!
Въздухът около ми е тежък, режещ и лют.
Вдишвам болка!
Студът нагазва в мен тромаво и бавно,
като мътна река!
Умът е муден, а тялото сковано и безполезно.
Само раната е гореща,
гореща като пещ!
Кръвта е гъста, лепкава и черна! Блика от мен,
като изригнал вулкан.
Снегът я пие бързо, жадно, като суха земя.
Сам съм! Става тихо. Дяволски тихо!
Болата е като стар приятел, но и тя си тръва!
Няма я! Няма ме..