автор: Iokata

Страница № 2
-Юношата-

Сега вече на преден план е фигурата на скитника на пътя.

Картината си остана, както и преди, просто цялото сияние, цялото внимание се премести върху тази фигура. Това е Юношата. Той върви към гората, за да убие горското чудовище, което е похитило прекрасно момиче.

Юношата е силен и безстрашен. Влюбен е в момичето и вярва, че ще успее да надвие похитителя й. Неговия път - безкорисна прямота, а той е като ярко, отчетливо изразена свещ.

Попадналата в полезрението ни хижа на лесничея е само незначителен епизод и затова читателят я вижда като размазано петно. Затова пък цветовата гама на дърветата се е смесила така, че читателят зад всяко дърво, до всеки храст може да познае чудовището. Работата е там, че Юношата, който е главният герой на тази страница, очаква всеки момент да бъде нападнат.

Читателят прелиства страницата.

Страница № 3
-Чудовището-

Тук цялото внимание е отредено на чудовището. Сега вече читателят може много добре да го разгледа. То наистина е ужасно. Има 8 крака, 40 ръце и огромна глава само с едно око, в ален цвят. Чудовището вижда обкръжаващите го на картината дървета, затова читателят може и тях да разгледа. Той вижда и момичето, само че цветовете й са така нанесени, че тя по- скоро прилича на някакво лакомство, създадено във формата на човек.

Също така в горния десен ъгъл на картината си вижда и други контури. Общо взето те присъстваха и на първа страница, но те бяха така завоалирани, че преличаха по- скоро на облаци. Сега може да се определи, че това е размазан образ на някакъв величествен замък, от който лъха някакво чувство на празнота и отчаяние.

Всичко това присъства в съзнанието на чудовището. В това е и тайната, която непременно ще се разкрие в края на тази книга. Читателят се стреми по- бързо да стигне до тази тайна и прелиства страницата.