автор: Samanda

Дали е дар от Бога добротата?
Или на мисъл светла е рожба?
Венче изплитат сияйни мисли,
полъх топъл горести прогонва.

Облаци сиви небето премрежили.
Святка, гърми, небето проплаква.
Дървета и цветя дъждът зарадва.
В житни стъбълца зърно набъбва.

Когато е сумрачно, дъждовито,
спомняй си, сърчице покрусено,
че и Слънцето за отдих бленува,
облак му е и възглаве, и постеля.

Щом се събуди, дъга ще изпише.
Вест за благодат е пъстрата арка.
За смирения Светликът не гасне.
Вяра суши сълза, отпъжда мрака.

Samanda