автор: sofia_air

А тъмното набъбва без луна.
Една звездичка мига горе стъклено.
Студът сковава въздуха така,
че даже ти е трудно да въздъхнеш.
Тревите се белеят вместо сняг,
отъпкани от крачките на мрака.
Мистично тихо. Чуваш даже как
от мраз проскърцва тук-таме земята.
Далекото изпраща страшен вой.
Подемат го койотите в съгласие.
И в този миг долавяш, боже мой –
как пулса на сърна люлее храста...